Духовен модел описващ структурата на Вселената от Източника до най-грубите форми в 12 сфери (нива на съзнание)

Има множество духовни учения и философски системи, които разделят творението на 12 сфери или нива на съзнание. Това число 12 често се свързва с цикличността, пълнотата и хармонията в много култури и традиции.

Защо числото 12?

Цикличност: 12-те месеца в годината, 12-те зодиакални знака, 12-те часа на деня и нощта – всички те отразяват повтарящи се цикли и ритми в природата.

Пълнота: Числото 12 често се възприема като символ на пълнота и завършеност. То представлява всички възможни аспекти на една система.

Хармония: В много духовни традиции, 12 се свързва с космическия ред и хармония.

Примери за духовни учения, които работят със сфери:

Кабала

В еврейската мистика, Дървото на живота е диаграма, която изобразява 10 сефироти (сфери) и пътищата между тях, представляващи различните аспекти на Божественото.

Астрология

Зодиакът е разделен на 12 знака, всеки от които се свързва с определени качества и енергии.

Алхимия

Алхимичните процеси често се представят като пътешествие през 12 етапа, водещи от първичната материя до Философския камък.

Ню ейдж философии

Много съвременни духовни практики използват концепцията за 12-те чакри, които се считат за енергийни центрове в човешкото тяло, свързани с различни нива на съзнание.

Много древни култури

В много древни култури са имали космологии, които разделят Вселената на 12 небесни сфери или подземни нива.

Тълкуването на 12-те сфери варира в различните учения, но като цяло те могат да бъдат разбрани като:

Нива на съзнание: От най-високото Божествено ниво до най-ниското ниво на материята и илюзията.

Планове на съществуване: Различни светове или измерения, където съществуват различни форми на живот и съзнание.

Етапи на духовната еволюция: Прогресията на душата от най-първичните състояния до съвършенството.

Защо трябва да познаваме 12-те сфери?

По-дълбоко разбиране на себе си и света: Разбирането на различните нива на съзнание може да ни помогне да осъзнаем собственото си място във Вселената и да разберем по-добре процесите, които се случват в нас и около нас.

Личностно развитие: Много духовни практики, основани на концепцията за 12-те сфери, предлагат инструменти и техники за личностно развитие и духовно израстване.

Космологично разбиране: Изучаването на 12-те сфери ни позволява да изследваме по-широките модели и структури на Вселената.

Древен духовен модел за структурата на Вселената

От древността е запазено познание за света, което се разминава със съвременните разбирания. Това познание е духовен модел, който описва цялата структура на реалността.

От Висшите сфери на божественото единство до Низшите сфери на физическото съществуване този модел ни показва и помага в разбирането на нашето място в космоса и нашия път на духовно издигане.

Според този модел във Вселената всяка мисъл, всяко чувство и всяка душа са част от велика взаимосвързана система, структура, която се простира през множество измерения, от най-плътните физически форми до царствата на чистото съзнание и светлина.

В този модел на Вселената реалността се разгръща на пластове, всеки от които представлява различно състояние на битието, различно ниво на съзнание. Съществуването е пътуване, което започва от хаоса, но се издига към висшите царства на реда и божественото единство.

На най-ниското ниво намираме грубите сили на хаоса, ентропията и разпада, несъзнателно състояние, където всичко е безформено. Но с издигането Вселената става по-организирана, по-изтънчена и по-осъзната. Ние преминаваме през пластове енергия, през физическата реалност, през менталните и емоционалните плоскости  в царството, където душата и духът напълно разцъфват.

Според най–новите теории за структурата на вселената всичко започва от единното поле на всички закони на природата. Теорията за суперструните предполага, че нашата Вселена има 10 измерения. Тези допълнителни измерения са свити и са толкова малки, че не можем да ги възприемем в ежедневието си. Това са измерения, които са под нивото на атома.

В духовния модел Вселената е Дванадесетизмерна.

Дванадесетизмерната Вселена е висше отражение на това, което сме ние. Това е огледало на нашата духовна еволюция, показващо ни как да преодолеем ограниченията на материалния свят и да открием безкрайния потенциал на висшите царства. Така че, ако някога сте се питали какво лежи „отвъд“, ако някога сте чувствали привличане към нещо по-голямо, към по-висше знание, към по-голямо осъзнаване – този модел е вашият отговор.

Източника.

За да разберем Вселената, трябва да започнем от самото начало. Не от Големия взрив, не от раждането на звездите, а от нещо много по-фундаментално – от Източника.

Източникът е чист потенциал, първичната сила, от която всичко възниква. Това е неманифестирана, неоформена енергия, съзнание, съществуващо извън времето и пространството. Източникът не е нещо, което можем да видим или докоснем. За да си представите тази идея, помислете за батериите, които ползваме всекидневно. Това е простичък пример как потенциалът се превръща в най-разнообразни форми. Потенциалната енергия е невидима и ние не знаем за нейното съществуване докато неприеме някаква форма. Дори само като я измерваме с мултицет тя става активна и придобива форма.

Това не е Бог в традиционния смисъл, а самата тъкан на реалността, основата, върху която се изгражда цялата Вселена, всички измерения, всички съзнания. Представете си го като искрата преди творението, сингулярността, където всичко съществува в съвършено единство.

Но какво става, когато това единство иска да изрази себе си?

То трябва да се раздели, трябва да се прояви. Тук се появява концепцията за дуалността – светлина и тъмнина, положително и отрицателно, съществуване и несъществуване. Тук се сблъскваме с празнотата. Празнотата не е празна, тя е пълна с чист потенциал, очакващ да приеме форма.

В този модел празнотата действа като своеобразна космическа утроба, пространство, където енергията чака да бъде въплътена в съществуване. Тя отделя източника от самото творение, действайки като завеса между непроявената и проявената вселена. Източникът и празнотата не са в противопоставяне, а по-скоро работят заедно.

Помислете за празнотата като за сцена, на която се разгръща спектакълът на съществуването, а източникът е автор, режисьор и актьор в едно. Без празнотата източникът би останал в състояние на покой, неизразен, а без източника празнотата би останала празна.

Заедно те формират първата стъпка в пътуването на Вселената. Цикъл на творение, разпад и прераждане. Важно е да осъзнаем, че празнотата не е нищото в смисъла, в който можем да мислим за вакуум или празно пространство. Вместо това тя е полето с пълния потенциал на безкрайно разнообразие и възможности.

Всяка потенциална реалност, всяка версия на вас и всеки друг човек съществува в тази празнота, очаквайки да бъде въплътена. Тук започва цялото творение и именно оттук вселената започва да се разгръща в множество пластове и измерения. Това е мястото на раждането на реалността, платното, върху което се рисува космосът.

От тази гледна точка източникът представлява висшето единство, докато празнотата представлява необходимото разделение, позволяващо творението да се случи. Именно в този деликатен баланс на единство и разделение, потенциал и манифестация намира своя произход цялата Вселена. И както скоро ще научим, всяка душа, всяка мисъл, всеки атом произхожда от това първоначално разделение от източника, преминавайки през празнотата в царството на съществуването.

Когато медитирате, когато размишлявате върху природата на съществуването, вие по същество се опитвате да възстановите връзката с този източник, да премахнете пластовете на разделение и дуалност, да си спомните, че в своята същност сте част от тази първична енергия. Вие сте фрагмент от източника и както Вселената, вие също се проявявате през пластове на съзнанието.

Важно е да се отбележи, че концепцията за 12-те сфери е символична и не трябва да се приема буквално. Тя е средство за разбиране и структуриране на сложните и многопластови аспекти на реалността.

*Снимката на корицата е създадена с AI и има единствено декоративна цел.