Теософията – доктрина на духовното познание.

„Теософията е безбрежният океан на универсалната истина, любов и мъдрост, отразяващ радостта на безграничното и безкрайното в областта на проявата.“

Теософията е доктрина на духовното познание, която има за цел да предостави пълна истина за вселената, човека и неговата място в нея. Терминът „теософия“ произлиза от гръцките думи „theos“ (бог) и „sophia“ (мъдрост) и означава „божествена мъдрост“.

Основана е през 1875 г. от Елена Блаватска, и развива своята философия и практики, на базата на множество религиозни и философски традиции, включително индуизма, будизма, дзен, гностицизма, неоплатонизма и кабала.

Теософията се стреми да обедини мистичния опит, философската мъдрост и научните знания, за да помогне на хората да разберат истината за себе си, света и вселената. Това включва вярата в това, че всичко във вселената е свързано и единно, и че всички живи същества имат душа и са част от една голяма душа на вселената.

Теософията насърчава самоусъвършенстването и духовното развитие на човека чрез практики като медитация, самоанализ и практики на духовно просветление. Основната цел на теософията е да помогне на човека да намери своето място в живота и да постигне по-високо съзнание и духовно развитие.

Кой е създател на теософията?

Теософията е основана през 1875 г. от Елена Блаватска, заедно с Уилям Куон и Хенри Стил Олкот. Те са създали „Американско общество за изследване на езотеричната наука“ (The Theosophical Society) с цел да разпространяват знанията за теософията и да насърчават интереса към нея. В края на живота си Елена Блаватска посветява значителна част от времето си на изучаване и популяризиране на теософията, както и за написване на нейни трудове. Тя е смятана за основател на съвременната теософия.

Ето и няколко цитати от Елена Блаватска

„Когато учените се изскачат на върха на познанието, там ще открият себе си, и тогава ще разберат, че всичкото им знание е само капчица в океана на знанието, което чака да бъде открито.“

“Трябва да се учи, за да се знае; да се знае, за да се разбира; да се разбира, за да се съди!”

„Чистата душа е река, чийто свещен източник е самоконтролът, чиято вода е истината, чийто бряг е поправянето, а вълните – състраданието.”

„Учените ни казват какво може да стане, а не какво трябва да стане.“

„Духовността не е нещо, което може да се научи от други. Трябва да се търси в себе си и да се открие вътрешно.“

„Истинската духовност е тази, която помага на хората да се развиват и да растат като личности, да откриват своята собствена истинност и да я изразяват в света.“

„Духовността не е за да ни направи по-добри от другите. Тя е за да ни помогне да постигнем нашия истински потенциал и да живеем живот, който наистина искаме.“

„Учените трябва да се откажат от пристрастията към материалното и да се насочат към духовното развитие.“

„Истинската духовност не е висока, мощна и недостижима цел, запазена за избрани. Това е земно, практично начинание за живот, достъпно за всички.“