Добрият колкото народа цар. Царят Огледало

Имало едно време един народ, който все недоволствал от своя цар.

„Лош ни е царят“, викали хората по мегдани и кръчми, „несправедлив е, алчен е, само за себе си мисли.“ И денем, и нощем все за царя приказвали, все него обвинявали за всичките си несгоди.

В това царство живеел един много стар и мъдър човек. Бял като сняг, прегърбен от годините, но с очи остри като на сокол и ум бистър като планински извор. Слушал той как народът все недоволства и поклащал глава. Една привечер, когато пак се събрали хората да роптаят, старецът излязъл на мегдана и рекъл:

„Чуйте ме, люде. Ще ви разкажа една стара история, що я чух от моя дядо, а той от своя…“

„Някога, в древни времена, живял един народ, който също като вас все недоволствал от своя цар. Решили тогава да идат при Господ и да го помолят да им даде нов, по-добър владетел. Господ ги изслушал и им рекъл: ‘Добре, ще ви дам нов цар. Много по-добър. Като вас, както мислите за по-доброто’

Зарадвал се народът и се прибрал в царството си да чака новия владетел. На сутринта що да видят – техният стар цар си бил все същият, само дето започнал да прави точно това, което правел народът. Който крадял – и царят крадял. Който лъжел – и царят лъжел. Който мамел – и царят мамел.

След време хората разбрали – колкото повече те ставали алчни, толкова по-алчен ставал царят. Колкото повече те се карали помежду си, толкова повече и той враждувал с тях. Каквото правел народът, това се отразявало в огледалото на властта.“

Старецът помълчал малко и продължил:

„Както казва народът ни – ‘Крушата не пада по-далеч от дървото’, и ‘Каквото посееш, това ще пожънеш’. Царят не пада от небето, люде. Той израства сред вас, от вашата пръст, полива се с вашите думи и дела. Ако искате по-добър цар, първо вижте какво правите вие самите.“

„Защото царят е като езеро – то отразява небето над него. Ако небето е чисто – и водата блести. Ако е мътно – и водата е мътна. Така и властта отразява народа си.“

Замълчали хората, замислили се. А старецът добавил накрая:

„Затуй, преди да посочите с пръст царя, погледнете се в огледалото. Защото както казва мъдростта народна – ‘Каквото е стадото, такъв е и овчарят’ и ‘Който каквото прави, такова намира’.“

От този ден, разправят старите хора, народът взел да се променя. Взели хората да стават по-честни, по-работливи, да си помагат повече. И колкото повече се променяли те към добро, толкова по-добро ставало и управлението в царството.

Защото, както казва старата мъдрост – всеки народ си заслужава царя.

*Снимката на корицата е създадена с AI и има единствено декоративна цел.