Дали светът, който виждаме, не е нищо повече от илюзия?

Това, което смятаме за реално, всъщност не съществува от научна гледна точка.

Всичко е създадено от кванти, които са реални частици само ако има някой, който да ги наблюдава.

Всичко е пълна илюзия, сякаш създадено за нас. Ние живеем вътре в тази илюзия и я изследваме.

Съществува ли наистина материята?

Така изглежда. Когато посягате, хващате една ябълка и започвате да си хапвате ще забележите, че този акт има ефект, чувате храносмилането си и получавате сила чрез храната.

Няма съмнение, че светът на материята по някакъв начин съществува. Можем да унищожим тялото си в материалния свят. Но то е същото като един герой от филм, който унищожава злото във филма. Това е абсолютен факт, но е единствено в рамките на измислицата. Реалния наблюдател, който гледа отстрани неможе да повлияе на събитията във филма, както и събитията във филма немогат да повлияят на зрителя.

До тук е ясно, че материалният свят е абсолютна реалност за материалното тяло. Но кой възприема реалността? Тялото или съзнанието?

Логичния отговор е, че съзнанието възприема чрез тялото и едно тяло без съзнание престава да възприема и започва да се разпада като избледняващ образ. Точно както изчезва всичко около нас, с постепенно избледняващи образи. А съзнанието може ли да се определи като материална форма? Със сигурност не. От научна гледна точка съзнание все още не изучено.

Но това, което е безспорно е, че:

• съществуването и възприятието на реалността е невъзможно без съзнание;
• материалното тяло е форма, която се появява и изчезва;
• и че съзнанието не е достатъчно разучено.

Най-новите изследвания показват, че светът на материята не е нищо повече от холопроекция, създадена, за да я изживеем.

Като главни герои на този свят, ние можем да бъдем много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Всъщност може да сме нещо напълно различно от това което знаем в момента.

Учените казват, че когато тялото се унищожи, човекът умира и, че това определено трябва да е краят на живота и съществуването.

Но има доказателства, че нашите тела са просто кондензации в триизмерното пространство, вероятно контролирани от това, което религиозните хора биха могли да нарекат душа. В аналогията с аватара можем едновременно да съществуваме в друг свят, да спим там и да мечтаем за живота си като аватари на Земята. Тогава светът тук нямаше да бъде нищо повече от един филм.

Преосмисляне на теорията на относителността

Теорията на относителността не е мярка за всички неща. Някои съвременни теории, като квантовата гравитация и теорията на струните я поставят под въпрос. Теорията на относителността не работи в микроскопични мащаби. Квантовата физика и теорията на относителността често си противоречат. Трябва да има едно или повече нива, които обединяват тези две направления.

Не може да бъде иначе, защото квантовата теория е теорията за света на най-малките частици, кванти на светлината, а те са градивните елементи на всички големи явления. Теорията на относителността на Айнщайн се отнася до Вселената като пространство, звезди, планети и ефекти в света на видимите обекти. Но всички тези обекти са направени от кванти светлина и не се държат така, сякаш материята е реална.

До колко е реална една наблюдавана галактика в небето, която се намира примерно на един милион светлинни години? Ами изобщо не е реална. Ако изобщо е била реална, то това е било преди един милион светлинни години защото образа, който наблюдаваме е пътувал един милион години със скоростта на светлината. Реално това, което наблюдаваме е отдалечаващо се и избледняващо минало.

Всъщност наблюдавайки светът около нас, ние наблюдаваме отдалечаващо се минало, като се започне от най-близкото, ябълката, която си хапваме и най-далечното, отвъд наблюдаваната вселена, напълно избледнялото и изчезнало за нас минало. Но трябва да уточним, че това изчезване се отнася единствено за материалните образи.

Да, теориите на Айнщайн остават фундаментални, но науката се развива. Сега сме на етап, в който започваме да се измъкваме  от този тип физика. Последното откритие на космическия телескоп Джеймс Уеб вече не може да бъде описано с помощта на старите физически теории.

Концепцията на Айнщайн за пространството и времето очевидно е била непълна. Квантовата механика разкрива явления, които неговата теория не обяснява. Черните дупки и сингулярностите противоречат на общата теория на относителността.

Съществуването на тъмна материя и тъмна енергия остава загадка. Пространството и времето може да не са фундаментални величини, но много по-гъвкави, отколкото се смяташе досега. Връзката между гравитацията и квантовата механика също все още е неразбрана.

Квантова механика и холографска теория

Последното откритие показва, че гравитацията всъщност може да не е сила. Някои учени подозират, че самите пространство и време могат да бъдат изградени от малки, подобни на кванти структури. Тези структури се държат по начини, които все още не разбираме напълно.

Те може да имат някакъв вид интелигентност или да представляват някаква форма на сила или живот, които все още не можем да си представим. Има доказателства, че физическите сили във Вселената се променят с времето, което предполага, че Вселената претърпява някакъв вид подобна на живота еволюция.

Работата на Айнщайн е важен крайъгълен камък, но търсенето на единна теория продължава.

Ако обаче се окаже, че Вселената е променлива холопроекция, тогава имаме малък шанс да се доближим до истината, използвайки старите методи на физиката. Тогава ще имаме нужда от свръхвъзприятие или изцяло нови клонове на съвременната науката, за да разгадаем мистерията на космоса. Подчертавам съвременната наука защото в познанието от древните учения, които достигат до нас, свръхвъзприятието е крайъгълен камък.

Как работи холопроекцията, кой я създава?

И така, ако всичко е просто холопроекция, тогава откъде идва и как е структурирана? По същество тази идея се основава на идеята, че цялата информация, която създава нашата триизмерна вселена, може да се съхранява на двуизмерна повърхност.

Тази теория води началото си от квантовата механика и общата теория на относителността. Квантовата механика е открила, че квантите не са нищо повече от носители на информация, които са невероятно променливи. Те могат да се превърнат в маса и по този начин да трансформират информация  в планетата Земя или могат да се превърнат във всяка друга материя.

Но дори и да се образуват сами, те имат удивителното свойство незабавно да разтварят формата си отново, ако не бъдат измерени или наблюдавани. От гледна точка на квантовата физика това означава, че бюрото ви изчезва, когато вие и никой друг не гледа. Това напълно се потвърждава дори от наблюдаваното със собствените ни очи. Какво става с една необитаема къща например? Тя същата ли си остава след 10, 20, 50 или 100 години? Не, тя започва да се разпада, бавно но сигурно.

Теорията за холопроекция предполага, че нашата триизмерна Вселена е просто сравнително свободна проекция на информация, съхранявана върху двуизмерна повърхност.

Идеята произхожда от физици като Джерард Хоофт и Леонард Сускинт и е представена за първи път в края на 70-те години. Решаващият фактор бяха наблюденията, направени в близост до черна дупка, които показаха, че количеството информация, съдържащо се в определен обем пространство, е ограничено от повърхността на този обем, а не от самия обем. Това противоречи на класическото разбиране на информацията за пространството и може да означава, че самите пространствени измерения могат да бъдат променливи  явления, управлявани от по-дълбоки физически нива.

От практическа гледна точка, за познатата ни Вселена, това би означавало, че всяка част от информацията, необходима за конструиране и поддържане на тази проекция, теоретично се съхранява на двуизмерна повърхност на ръба на Вселената. След това тази информация се проектира по такъв начин, че оптически да се появи триизмерно пространство с материални обекти и физически явления.

Ролята на съзнанието във Вселената

Ние възприемаме света и Вселената само чрез мозъка и сетивата си. По същество ние не виждаме какво е наистина. Виждаме само това, което мозъкът ни позволява да видим.

В холографската Вселена гравитацията е резултат от проекцията на информация от двуизмерна повърхност. Това означава, че гравитацията всъщност не е сила в традиционния смисъл, а е динамично свойство на холографска проекция. В холографската Вселена ние играем важна роля като съзнателни наблюдатели.

Ние сме както експериментатори, така и творци. Все още не е научно доказано, че Луната всъщност изчезва, когато никой не я гледа. Такъв експеримент е невъзможен за провеждане защото камерата, с която наблюдаваме, би била еквивалентна на измерване, което запазва формата на Луната.

Друга вълнуваща идея в този контекст може да бъде ролята на съзнанието. Учените все още не знаят какво е съзнанието, но то определено играе важна роля при формирането на кванти от състояние на вълна до състояние на частица. Сега може да се окаже, че цялата Вселена е проникната от определено съзнание, което я оформя и поддържа.

Нашето съзнание е просто част от едно по-голямо цялостно съзнание и ние сме сътворци. И това твърдение,  до което учените бавно се приближават всъщност ни придружава с всички религии и учения от древни времена.

Основни изводи.

1. Материалният свят може да е илюзия или холографска проекция, като всичко в него съществува само в присъствието на наблюдател (съзнание). Материята е форма, която съществува и изчезва в зависимост от възприятието.
2. Съзнанието е основният компонент, който възприема и оформя реалността. Възприятието и съществуването на материята зависят изцяло от съзнанието.
3. Теорията на относителността и класическите физически теории не са достатъчни за обяснение на явленията в квантовия свят и холографската вселена. Нужни са нови научни подходи и свръхвъзприятие за по-дълбоко разбиране на Вселената.
4. Възможно е съществуването на по-висша реалност, в която човешките същества играят роля на сътворци, а нашето съзнание е част от едно по-голямо, универсално съзнание.

Квантово заплитане. Свързаност без значение на разстоянието