Първият хамбургер, съдържащ 140 грама култивирано месо.

Главният готвач Ричард Макгоуън сготви хамбургер пред телевизионните камери. Експертите, диетологът Хани Руцер и авторът на проучвания за бъдещето на храната Джош Шонвалд смятат, че месото е твърде сухо и с ниско съдържание на мазнини.

Култивираното месо обещава да промени начина, по който се храним, и да помогне за решаването на някои от големите проблеми на една претъпкана планета. Кога ще бъде в чинията ни и как тази технология ще повлияе на света?

Екологичните ползи от култивираното месо все още са много трудни за прогнозиране. Според някои оценки промяната може не само да намали емисиите на метан, но и да намали използването на вода с над 95%. Отглеждането на месо директно от животински клетки може също така да намали нуждата на фермерите да дозират добитъка с антибиотици, които допринасят за нарастващата криза на резистентност към антибиотици , и с хормони на растежа, които са спорни за въздействието си върху човешкото здраве.

Някои критици обаче смятат, че технологията няма да се наложи. Например традиционно култивирано месо, като одобреното от Eat Just пиле, разчита на използването на фетален телешки кръвен серум за отглеждане на клетки. Средата – извлечена по време на клането на бременни крави – е скъпа и използването й противоречи на мисията за премахване на жестокостта към животните. Въпреки това, Eat Just и други фирми като Mosa Meat работят върху по-евтини, синтетични източници на средата.

В Европа регулаторната пътека за безопасност на храните е много по-ясна, отколкото в САЩ. Наредбата на Европейския орган за безопасност на храните относно новите храни, която специално включва култивирано месо, установява процес от около 18 месеца, в който компанията трябва да докаже, че продуктът е безопасен.