Най-належащият проблем на човека днес е загубата на смисъл.

Днешният човек не знае от къде идва, кой е и накъде отива. Той е превърнат в пионка в ръцете на сили, които могат да го управляват по свое усмотрение.

Изкоренен от миналото му, човек е без основа. А без основа базирана на реалността, няма начин да се развие обективно разбиране за света. Само пътят към корените дават смисъл на живота.

Гледайте откъс от филма „Открадната история“

Епигенетика (изследване на наследствени промени на генната експресия, които не са директно кодирани в нашата ДНК) предполага, че нашият житейски опит като трудности, травматични преживявания и др. се предават на следващите поколения.

Митологичните и религиозните традиции отиват още по-далече и говорят за колективна памет.

Във ведите (свещените писания на индуизма)  са споменати универсалните спомени. Санскритската дума акаша означава небесно пространство или етер и според източната традиция на мъдростта се отнася до най-финия от петте елемента, от които е създадено всичко останало. Така според индийската митология всички мисли, които някога са били мислени и всички дела, които някога са били извършвани, се съхраняват в това информационно поле. Това се изразява и в легендарните библиотеки с палмови листа в Индия и Шри Ланка.

Концепцията за свят на паметта съществува и в западната култура. Можем да намерим подобни препратки и в Библията. Например, когато книгата на Исая говори за книга с памет.

Всяка дейност е форма на енергия.

Енергията не може да се разпилее. Това е повтаряща се реалност в най-близкия смисъл на думата. Всичко, което правите, всичко, което казвате, всяка стотинка, която се харчи се записва. Така, че можем да предположим, че всички преживявания на нашите предци все още съществуват в енергийно поле невидимо за нас. До преди около 100 години етерът все още беше стандартна концепция във физиката, за обяснение на свойствата на невидимото пространство и дори, ако днес до голяма степен сме откъснати от нашето минало, преживяванията не са изчезнали, а са само погребани. Съответно за нас трябва да е възможно да се свържем с миналото, ако вдигнем булото и позволим на спомените да изплуват отново.

За да получите достъп до колективните спомени са необходими до известна степен колективни усилия и индивида сам по себе си ще е в състояние да преодолее амнезията.

Има образи, които са толкова силно натоварени със смисъл, че хората необяснимо се увличат по тях. Световните религии черпят до известна степен от такива образи, макар и по изключително разрушителен начин. Митовете и приказките също черпят от такива образи. Колкото повече един мит е натоварен със смисъл, толкова по-важна е била ролята му в нашето минало. По излъчването на един мит можем да разпознаем важността му за човечеството.

Потопът се самоизгори в нашата колективна памет. Също и историите за гигантски дракони и злонамерени вещици. Колкото повече ние хората изоставяме тези митични образи, толкова повече се отчуждаваме от собственото си минало и по този начин от собственото си същество. Този процес на самоотчуждение на нацията започва с така наречената епоха на Просвещението.

Гледайте целият филм във facebook