Няма нищо по-силно от мисълта.

Нещата стават на две места – първо в главата и после в реалността.

Първата стъпка е накъде и как да си насочим мисълта. И това е под наш контрол.

Яснотата, с която виждаме какво искаме да направим, ни дава енергията да го направим. Всяка пътека има своите трудности и всеки трябва да се пребори с трудностите на своята пътека. Големината на трудностите е относителна и зависи от големината на целите.

Колкото по-вдъхновяващо виждаме бъдещето си, толкова повече енергия ще имаме. Колкото по-черно виждаме бъдещето си, толкова по изчерпани и отпаднали ще бъдем.

Ако човек не е в състояние да контролира мисълта си, не е в състояние да контролира вниманието си. Ако не е способен да контролира вниманието си, неможе да контролира енергията си и тя се разпилява.

Енергията, която имаме следва нашето внимание, вниманието следва нашата мисъл.

Около нас е пълно със странични „шумове“ на мисълта, които ни дърпат встрани – медии,  социалните мрежи…  Неможем да се изолираме от всичко, но можем да следваме нашия път и по пътя си да „събираме“ само нещата, които ще ни помогнат за постигане на нашите цели (концентрация).

В настоящето хората се чувстваме по-нещастни от преди. По-малко ли имаме? Не, имаме повече, но огромната информация, която ни залива, ни подтиква да искаме много повече, да прескачаме от желание, към желание без да дочакаме реализирането на първото желание и без да се радваме на хубавите неща, които имаме около нас.

Има знание и познание.

Знанието идва от външния свят – ние научаваме това, което другите знаят. Познанието идва от вътрешния свят – опит. Запретваме ръкави и започваме да опознаваме нещата. Първото е по-лесно и по-бързо, но второто е по-истинско, по-трайно и така можем да научим нещо, което другите незнаят.

Гледайте един вдъхновяващ разговор с Христо Попов – един от най-впечатляващите български предприемачи. Личност с остър и проницателен ум, който непрекъснато търси възможности и намира решения.