Нова теория, която обяснява гравитацията, без да се нуждае от тъмна материя.

В продължение на почти век астрономите са озадачени от загадката на „липсващата маса“ във Вселената.

Наблюдаваните гравитационни ефекти в галактиките и галактичните купове не могат да бъдат обяснени само с видимата материя. За да разрешат този парадокс, учените въведоха концепцията за тъмната материя – хипотетичен вид материя, която не взаимодейства със светлината, но оказва гравитационно въздействие.

Въпреки десетилетията на интензивни изследвания и търсения, тъмната материя остава неуловима.

Това накара някои учени да преосмислят основните ни разбирания за гравитацията и структурата на Вселената. Сред тези иноватори е д-р Ричард Лиу от Университета на Алабама в Хънтсвил, който предлага революционна нова теория, обясняваща гравитацията без нуждата от тъмна материя.

Теорията на д-р Лиу се основава на идеята, че гравитацията може да съществува без маса.

Този радикален подход поставя под въпрос конвенционалното разбиране за връзката между маса и гравитация. Вместо да разчита на невидима тъмна материя, д-р Лиу предполага, че допълнителната гравитация, необходима за задържане на галактиките и клъстерите заедно, може да произтича от специфични космически структури.

Тези структури, наречени топологични дефекти, са подобни на черупки образувания, които вероятно са се формирали по време на значителна промяна в състоянието на материята в ранната Вселена. Д-р Лиу описва тези черупки като състоящи се от тънък вътрешен слой с положителна маса и тънък външен слой с отрицателна маса. Интересното е, че общата маса на двата слоя е нула, но въпреки това те могат да оказват значително гравитационно въздействие върху обектите в близост до тях.

Според теорията на д-р Лиу, тези безмасови черупки могат да влияят върху тъканта на пространство-времето по начин, който имитира ефектите на тъмната материя.

Например, светлината, преминаваща през галактика или клъстер, би се огъвала около тези концентрични обвивки, създавайки измеримо отклонение, подобно на това, което се наблюдава при гравитационното привличане от масивни обекти.

Този нов подход към гравитацията предлага елегантно решение на проблема с „липсващата маса“, без да се нуждае от въвеждането на хипотетична тъмна материя. Той обяснява наблюдаваните гравитационни ефекти чрез структурни особености на самото пространство-време, а не чрез допълнителна невидима материя.

Въпреки че теорията на д-р Лиу е интригуваща, тя все още е в начален стадий и се нуждае от допълнителни изследвания и експериментални доказателства.

Бъдещите проучвания вероятно ще се фокусират върху това как галактиките и клъстерите могат да се формират от тези хипотетични черупки и как тези структури се развиват с течение на времето.

Важно е да се отбележи, че наличието на алтернативно обяснение не означава автоматично отхвърляне на хипотезата за тъмната материя. Научният процес изисква внимателно разглеждане на всички възможни обяснения и събиране на емпирични доказателства, за да се потвърди или отхвърли дадена теория.

В заключение, новата теория на д-р Лиу за гравитацията без тъмна материя представлява вълнуващ нов подход към един от най-големите въпроси в съвременната космология.

Тя ни напомня, че нашето разбиране за Вселената непрекъснато се развива и че понякога най-големите пробиви идват от преосмисляне на основните ни предположения. Независимо дали тази теория в крайна сметка ще се окаже правилна или не, тя несъмнено ще стимулира нови изследвания и дебати, тласкайки напред границите на нашето познание за космоса.

Източник: techexplorist.com

*Снимката на корицата е създадена с AI и има единствено декоративна цел.