Какви са практиките, които са полезни за еволюция на съзнанието?

Разберете ролята на тялото, възприятията и мислите в процеса на личностно развитие и духовно пробуждане. Станете част от вашето собствено пътешествие към просветление и открийте истината за вашата божествена природа.

Това не е подробен курс за практики, водещи до еволюция на съзнанието, а една статия, която има единствената цел да насърчи интерес и желание за еволюция. Еволюцията е естествен процес, без значение дали помагаме или не – единственото различие е дали ще е лесно и бързо, или трудно и бавно. Практиките са прости, лесни, безплатни и достъпни за всички. Знанието няма начало и край и принадлежи на всички!

Много учения шумно претендират, че познават тайни методи за духовно просветление, без които не може да се постигне нищо. Най-често това е с цел да ни направят слаби и зависими. Може да ги разпознаем по големия шум, който вдигат около себе си (точно както най-малко знаещите говорят най-много, най-силно и произвеждат само шум, за да привлекат нашето внимание и да се зареждат с нашата енергия). Ако наистина ни е дошло време за среща с истински учител, тя ще бъде най-вероятно тиха и телепатична.

Всеки сам, със собствени усилия, воля и постоянство, с прости физически и духовни упражнения, може да постигне още сега, в този живот, просветление, космическо съзнание или самадхи. Помага единствено и само практиката! Ако в практиката се сблъскаме с някаква трудност, искреното и добронамерено желание ще ни помогне да я преодолеем по най-неочаквания начин.

Тялото

Тялото е триизмерната форма на душата. Тяло и дух са едно, защото това е точката, през която духът наблюдава и действа в материалния свят. Това е истинският храм. Църквата и всички останали места са просто по-подходящи или по-неподходящи места. Трябва да обичаме тялото си, така както обичаме душата си, и да се грижим за него! На тялото му трябват много вода, въздух, любов, малко чиста храна, движение и почивка. Няма универсална рецепта, защото всяко тяло е различно, но това, което можем да направим, е да се вслушваме в неговия шепот, колкото и да ни пречи фоновият шум. То ни говори непрекъснато, но по-тихо и на своя език.

Всеки може сам да си намери най-подходящия режим, но аз искам да обърна внимание на движението.

Движението е естественото състояние на будното тяло и трябва да е удоволствие за него. Има една разпространена, много грешна идея, че всичко трябва да се постига с големи усилия и упоритост. Всъщност всичко трябва да се постига с постоянство и удоволствие. И най-твърдият камък не може да си направи път през скалата, но водата си го прави само с постоянство.

Натоварващите упражнения, колкото и да са модерни поради това, че правят мускули, всъщност са изключително вредни. При натоварването се късат мускулни влакна, които не зарастват и вместо това израстват нови, при което се получава натрупване на маса – нещо като естествен силикон. Това, което е полезно за тялото, са разтягащите упражнения като йога, танци и подобни. Важното е да няма „напъване“! В момента, в който се почувства напрежение и дискомфорт, се спира, но ако има постоянство, следващият път ще се стигне до по-далеч. Тялото трябва да е гъвкаво, за да може енергията да протича свободно, без да има места на запушвания. Физическата работа също е много полезна и е голямо удоволствие – още повече, когато се произвежда нещо полезно.

Възприятията

Ние разполагаме с една много сложна система от органи, рецептори, неврони за възприятие и без да знаем нищо за нея, възприемаме околния свят по съвсем естествен начин, без дори да се замисляме. Може ли да кажем с какво още разполагаме без да подозираме?

Всеки е чувал за третото око, но колко се сещат за него, когато възприемат нещо и си правят заключения? Не мога да дам съвет за отваряне на третото око, но искам да обърна внимание на нещо съществено. То не е за наблюдение на външния свят. За външния свят си имаме други очи. От третото око влизаме навътре, а не излизаме навън през челото или върха на главата. Ако излезем навън, ще разпилеем събраната енергия в астрални разходки и други езотерични преживявания. Посоката е обратна – навътре! Навлизайки навътре, ще научим много неща за това как да живеем, как да се храним и какво да правим с живота си.

Тук трябва да поясня, че вън и вътре са условни понятия. Всичко е на едно място. Все едно една кофа да се напълни с камъни, после с пясък, после с вода. И сега трябва да си представите, че водата е построила пясъка, пясъкът – камъните, камъните – кофата, а кофата – пространството. Водата е вътре, а камъните са вън, е условно казано – всичко е едно.

Когато си насочваме вниманието навътре, виждаме причините за това, което е вън. Когато гледаме навън, виждаме крайния резултат на творението.

Мислите:Покой и мир за ума!

Нашата божествена природа остава светла, недосегаема и вечно блажена, независимо от преживяванията ни в това творение. Така както телевизорът не се наводнява от цунамито във филма.

Ние не „произвеждаме“ мислите си! Ние наблюдаваме мисли. Това са форми от много по-фин свят с други измерения. Можем да сменяме мислите си, точно както си сменяме вниманието от един обект към друг. Разликата е в това, че мислите ни определят пътя, който ще трябва да извървим. Желанията следват мислите, действията следват желанията, а физическият свят е резултат от действията.

Всичко зависи само от нас. Между нас и Бог няма посредник. Нямаме нужда от учител, няма да срещнем извънземни или дяволи по пътя, няма никаква опасност и не се нуждаем от нищо, за да прогледнем сега. Във всеки един от нас има директен път към Бог и той се казва „разтваряне на съзнанието във всичкото“. Потапяне в покоя на себе си. Забравяне на всичко, което знаем, без концепции, без философия. Насочваме вниманието си навътре към третото око и ще осъзнаем, че всичко е в нас самите – и силата, и пътя, и знанието и любовта… Не са ни нужни вътрешни или външни учители, учения и религии! Тишината не е празнота – това е субективното присъствие на всичко заедно.

Всички материални, енергийни форми и самосъзнания (личностни Аз-ове) във Вселената произлизат от нищото, което е субективното всичко и се връщат пак в нищото (всичкото). И това са безкрайни цикли. Единственото вечно и всеобхватно е нищото, което е и всичкото – ВСЕОБХВАТНОТО СЪЗНАНИЕ. Защото от него всичко произлиза и в него всичко се връща. То е навсякъде – около и вътре.

Истината е тук и сега. Където и да сме, важното е да сме там, където сме, и да сме щастливи и доволни.