Празнотата и единството е това, в което всичко възниква и където всичко се връща.

Има голямо несъответствие между това как възприемаме реалността и как реалността съществува в действителност.

Буда каза, че реалността възниква от празнотата, недуален и безкраен източник. Столът, на който седите, телефонът, който гледате, и дори тялото ви са изградени от празнотата.

За да се илюстрира този факт, помислете за сън. В този сън ти седиш на стол. Ти възприемаш себе си и стола като две различни неща. Въпреки това, когато се събудиш, осъзнаваш, че и ти, и столът  сте били проявления на твоето сънуващо съзнание – източник както на този сън, така и на безкрайно разнообразие от други възможни светове на сънища.

Друг начин да си представите празнотата е като страницата на книга. Страницата на книга без думи може да се разбира като празнота. Въпреки че самата страница не предава никакво съобщение, има безкрайно разнообразие от думи, изречения и истории, които могат да бъдат поставени на страницата.

Така че празнотата може да се разбира като поле на потенциал, от което възниква всяка възможност. За да започнем да разбираме това, ще трябва да предефинираме нашето разбиране за материалната реалност. След това ще открием, че тази празнота, известна също като Дао в даоизма и Брахман в индуизма, изглежда силно съответства на концепцията за квантово поле в рамките на квантовата физика.

Нека изследваме природата на това, което изглежда като материална реалност.

Нашата реалност показва дуалистичен характер. Материята, която съставлява това, което преживяваме, съществува както като вълна или нематериално образувание, така и като частица или материално образувание.

Тази форма на вълната, която проявяват частиците, няма определено местоположение в пространството или времето, а е навсякъде и едновременно разпространена в цялата вселена.

Представете си ябълка в ръката си. Като частица тази ябълка съществува в рамките на определено място в пространството и времето. Във формата на вълна  тази ябълка не само ще бъде в ръката ви, но ще се разпростре във всички възможни състояния.

Но как е възможно това? Как може нещо, което изглежда има определено местоположение в пространството и времето, също да бъде навсякъде и винаги?

Колкото и изумително да звучи това, експериментът, който го потвърждава, е повторен хиляди пъти със същия резултат. И това, което първоначално беше шок за общността на физиците, неизбежно се превърна в добре известен и приет факт. Нещото, което определя дали частиците се държат като вълни или частици, в крайна сметка е установено, че е самото нещо, което наблюдава този феномен – човешкото съзнание. Качеството на една частица не е предварително определено, а се определя от самия ум, който я възприема.

Така че това, което изглежда като твърда реалност, всъщност е само един знак от два основни аспекта на реалността, този на вълната и този на частиците. Всъщност 99.999999999999% е празно място.

Предефиниране на възприятието ни за себе си и реалността.

Ако нашите тела и всичко около нас е предимно празно пространство, тогава защо нещата изглеждат и се усещат като твърди обекти? Това усещане за твърдост всъщност е отблъскване на други набори от атоми, подобно на това как магнитите се отблъскват един друг, когато две подобни страни са събрани заедно. Нашите ръце, крака, пръсти никога не докосват нищо, но всъщност изпитват отблъскваща сила, която ни дава илюзията за здравина. Вярвате или не, вие всъщност не докосвате физически стола, на който седите, а по-скоро витаете точно над него, докато атомите на вашия стол и тялото ви се отблъскват.

Това, което наистина държи всичко заедно и прави реалността да изглежда солидна, е море от променлива енергия, а не нещо физическо. Не само тялото ви е предимно празно пространство, но всичко, което виждате, преживявате и с което взаимодействате, е изключително празно пространство.

В квантовата физика имаме това, което се нарича квантово поле.

Това е електромагнитно поле, от което възниква цялата материя. Частиците, които възникват от това поле, не са отделни, а всъщност са различни форми на една и съща система. Полето и материята, произлизаща от това поле, са едно и също нещо.

Представете си това поле като бурен океан. Тъй като вълните непрекъснато се колебаят нагоре и надолу, самите върхове на вълните са това, от което произтича нашата реалност. Останалата част от океана е извън обсега на възприятие, но все още съществува като потенциал за реалност.

Така че цялата материя възниква и се връща от това поле, което е непрекъсната среда, разпространена през цялото пространство и време. От това поле възникват не само всички частици, които възприемаме, но и самите основи на Вселената. Идеята за единство или взаимосвързаност в будизма е идеята, че всичко във Вселената е тясно взаимосвързано.

Истинската природа както на самите нас, така и на нашата реалност е тази на пълно обединение или единство.

Нека да видим как тези идеи са успоредни с това, което днес ни казва физиката.

Айнщайн не приема добре квантовата теория и през 1935 г. той и няколко негови колеги физици написват статия в опита да опровергаят квантовата теория. Но те не само я потвърдиха допълнително, но се натъкнаха на друга странна характеристика на квантовата физика – квантовото заплитане.

Когато две частици взаимодействат една с друга, те стават това, което се нарича заплитане, развивайки специална свързана връзка една с друга. Когато една от тези частици бъде повлияна, да кажем чрез измерване или наблюдение, едната частица ще отрази точно същата промяна като другата и то мигновено, без значение колко далеч са една от друга, в стаята или във вселената. Айнщайн намери това за толкова странно, че по-късно го нарече призрачно действие от разстояние.

За да разберете колко странно е това наистина, нека си представим, че вие ​​и ваш приятел имате две топки, които са се заплели. Независимо на какво разстояние сте един от друг, всяка ваша топка моментално ще отразява всичко, което някой от вас е направил с нея. Това може да се случи на метри, километри или дори на стотици светлинни години. Всъщност заплетените частици изглежда се държат като един обект. Без значение къде са разположени в пространството и времето, тези две частици остават завинаги взаимосвързани.

Ако се върнем към сингулярността преди Големия взрив, в който цялата ни вселена е била една точка, по-малка от атом, осъзнаваме, че цялата материя и енергия, които преживяваме в момента, са и винаги ще бъдат заплетени или взаимосвързани. Квантовото заплитане сочи към истинско единство във Вселената.

Ние съществуваме в море от енергия, което свързва всички атоми – от атомите, които възникват, за да направят стола, на който седим, до атомите в най-далечната звезда във вселената. Полето, от което възникват тези атоми, е разпръснато през цялото пространство и време, като една взаимосвързана мрежа. Квантовото поле е мрежата, която свързва целия живот, енергия, материя и съществуване в една система.

Всичко, което преживяваме, има един взаимосвързан източник.

В будизма и много други мистични традиции умът е центърът на реалността. То не е просто част от реалността, а е самото нещо, което я създава, подобно на начина, по който сънуващият ни ум създава световете на нашите сънища.

Идеята за свят, който е извън нашия ум, е нещо, което източните традиции смятат за неправилно. В действителност всичко е едно. Близо 2500 години след Буда, квантовите физици изглежда са се натъкнали на същата истина.

Известният квантов физик Хайзенберг осъзнава, че когато наблюдаваме квантовия свят, ние му влияем. Той осъзна, че е невъзможно да се знаят както скоростта, така и местоположението на електрона едновременно. Веднага щом се измери скоростта на електрона, той просто няма точно дефинирано местоположение в пространството. И веднага щом се измери местоположението на един електрон, той няма точно определена скорост. Той нарече това принцип на неопределеността. Това се случва не поради границите на нашето възприятие или измервателни устройства, а по-скоро сочи към много приличащото на мираж качество на електроните.

Съзнателното наблюдение е свързано със събитието, което наблюдава, и всъщност определя неговото местоположение или импулс. Реалността се определя от ума, който я наблюдава. Физикът Джон Уилър смята наблюдателя за толкова важен аспект на квантовата теория, че предлага терминът всъщност да бъде заменен с участник.

Експериментът с двоен процеп революционизира квантовата физика и начина, по който разбираме реалността. Експериментът включва изстрелване на частици през прорези и записване къде се отразяват от другата страна на прорезите. Това, което откриха физиците, беше изумително.

Частиците, които някога са се смятали за твърди, се държат и като вълни. И дали са вълни или частици зависи от това дали се наблюдават или не. Когато не се наблюдават, частиците заемат състояние на суперпозиция или безкраен потенциал, докато когато се наблюдават, частиците заемат точно определени места с безкрайна възможност.

Този експеримент е бил провеждан хиляди пъти със същия резултат и е бил направен с частици, големи колкото молекули въглерод-80.

Реалността не съществува без ума, който я определя.

Съвременните квантовите физици се натъкнаха на това, което мистиците казват повече от 2000 години – реалността е проекция на ума. Без ум реалността съществува само като безкраен потенциал.

Това е познание, което би могло да осигури промяна на парадигмата. Раждане на нова, самоосъзнала се цивилизация, отхвърляйки догмите от вчера и възприемайки нова визия за света.

За да направим този преход, трябва да сме готови да си задаваме въпроси. Трябва да сме готови да разрушим самите основи на нашите собствени системи от вярвания. Трябва да сме готови да се включим в непредубедено изследване на истинската природа на реалността.

Истинската промяна може да се случи само от самите нас.

В името на всички преди нас и всички след нас, нека се събудим за нова глобална визия, която не вижда омраза, а любов. Не разделение, а единство. И не конфликт, а състрадание.

Нека никой никога не бъде отделен от щастието си.

*Снимката на корицата е създадена с AI и има единствено декоративна цел.