Копенхагенската интерпретация: Процесът на наблюдение е процес на създаване на реалността.

Копенхагенската интерпретация е създадена от физиците Нилс Бор и Вернер Хайзенберг през 1950-те години и предлага различен поглед върху това как се разбира реалността в микроскопичната област на физиката.

Версиите на Копенхагенската интерпретация включват някои основни идеи:

• Квантовата механика е недетерминистична, което означава, че не може да се предвиди точно поведението на частиците, а вероятностите се изчисляват чрез правилото на Борн;
• Принципът на комплементарността, който твърди, че някои свойства на частиците не могат да бъдат наблюдавани едновременно;
• Необратимост на акта на наблюдение или измерване;
• Влиянието на наблюдението върху резултатите от експериментите.

Според Копенхагенската интерпретация, процесът на наблюдение влияе на резултата на експеримента. Това означава, че реалността не е зададена предварително, а се създава чрез наблюдението и измерването на системата. Когато субектът прави наблюдението, той влияе на това какъв резултат ще получи и каква ще бъде видяната реалност.

Тази интерпретация предлага различен поглед върху реалността и преодолява някои от проблемите, свързани с тълкуването на квантовата механика. Тя ни научава, че не можем да разграничим ясно наблюдателя и обекта с реалните и потенциалните състояния на системата.

Копенхагенската интерпретация ни учи, че процесът на наблюдение не е просто откриване на вече съществуваща реалност, а по-скоро процес на създаване на реалността. Тя ни кара да мислим за света около нас по различен начин и да приемем, че истината е по-сложна от това, което можем да си представим.

Основата на Копенхагенската интерпретация е Експериментът с двоен прорез.

Експериментът с двоен прорез

Експериментът с двоен прорез е основен експеримент в квантовата механика, който демонстрира различното поведение  на квантовите частици в присъствието на наблюдател и в отсъствието на наблюдател. Самият експеримент се състои в изпращане на поток от частици (например фотони или електрони) през два близки прореза в екран. Когато не се наблюдават резултатите на преминаването на тези частици през прорезите и техните взаимодействия с екрана, се наблюдава интерференция, подобна на тази при вълни. Това се дължи на факта, че частиците проявяват вълнови свойства, когато се изпращат през двата прореза, което води до създаване на интерференционни вълни на екрана. И обратно, когато се наблюдава експеримента, резултатите на преминаването на тези частици през прорезите и техните взаимодействия с екрана, се получава колапс на вълната и тя се проявява като частица.

Този експеримент е от ключово значение за разбирането на квантовата механика и за демонстриране на феномените като вълново-частичен дуализъм и колапс на вълновата функция след наблюдение.

И така, в експеримента, когато няма наблюдател, частиците, които преминават през прорезите, се проявяват като вълни и създават интерференционни модели на екрана зад прорезите.

Когато има наблюдател, който „наблюдава“ преминаването на частиците през прорезите, ситуацията се променя. Наблюдението предполага взаимодействие с частиците, което причинява „колапс“ на квантовата функция на частиците и ги превръща в частици с определено местоположения, а не като вълни. Така наблюдаваните частици показват поведение, което е характерно за частици с определени позиции на екрана, а не интерференционни вълни.

Тази особеност на квантовата механика, където резултатите от експериментите се променят от присъствието на наблюдател, е известна като „проблемът на квантовата мерна интерпретация“ или „проблемът на квантовото наблюдение“.

Други източници: wikipedia