РАЗГОВОРЪТ С ДНК ПОДОБРЯВА ЗДРАВЕТО

Генетичната информация е езикът на Вселената. Използвайки този език ние можем да въздействаме цялостно на нашият организъм.

„Съзнанието може да управлява метаболизма. Хора, които свято вярват в своето излекуване, се излекуват от спин, рак и др. Клетките умеят да мислят…“ – твърди Пьотр Гаряев – основателят на «Института по лингвистика и вълнова генетика», доктор на биологичните науки, академик на Руската академия …

Също така той твърди, че човешката реч е квази-генетичен материал, който прилича на конструкцията на гена. Именно затова толкова е важна молитвата, чрез която ние общуваме не само с Бог, но и със своите органи. Мисълта или идеята е първостепенна. След това тя се превръща в дума и изречения, които се овеществяват.

Удивителна е версията за това, че с помощта на мисъл и дума може да се материализира всичко, защото гените на живите същества имат възможност да „четат“ и „чуват“.

Нашият хромозомен ред е изтъкан от словосъчетания при което за гените не е важно на какъв език говорим.

Например американският селекционер Лутър Бърбанк (1849-1926), опитвайки се да създаде нови сортове растения, постигнал забележителни резултати, просто разговаряйки с тях.

„Той взел един кактус, който имал много дълги бодли. Но тъй като го използвали за храна, това създавало неудобства. Бърбанк решил да премахне бодлите. Дълго време не се получавало; той се ядосал и започнал да разговаря с кактуса. Помолил го да премахне бодлите… Смешно е, но това също е въздействие. Всичко живо е от един корен. ДНК в кактуса и в човека са устроени съвършено еднакво, но с различна информация. И след няколко поколения кактусът премахнал бодлите си…“ – разказва Гаряев.

Човешките хромозоми могат да мислят.

Когато мозъкът преработва някаква информация, в главата му се извършва силен микросинтез на ферменти, които стимулират обмяната на веществата. Молекулите ДНК записват нужната словесна информация, която човек в нужния момент си спомня. Това се нарича памет. С помощта на тези знания ученият Гаряев успява да подмлади зрели жени, които, без да са в репродуктивна възраст, започват да изработват яйцеклетки.

През 1984 г. той прави откритие. Извлечена молекула ДНК, която външно прилича на памук, с помощта на специално оборудване се премества ту в една, ту в друга страна. Учените открили, че след нея остава отпечатък.

Оказва се, че „записаната“ в гените информация може да се транслира върху други живи организми. Направен е опит с гризачи, който потвърждава това.

Пьотр Гаряев казва:

„Трябва да се научим да разговаряме със себе си, със своите органи. Не са нужни нито аптеки, нито скалпел, за да бъде човек здрав. Защото човешката мисъл, изразена със слово, може да направи всичко нужно с органите. Може със слово и със собствената мисъл човек да поправи себе си, да премахне всички заболявания, да се защити от вируси и бактерии…“

Това, което не трябва да се забравя никога е, че всяка информация и сила може да се използва както за добро, хармонично творение, така и за разрушение и зло.