Симулация на полет в супермасивна черна дупка.

Вижте една зашеметяваща симулация на полет в супермасивна черна дупка, заобиколена от горещ, светещ диск от газ.

Камерата се движи с голяма скорост към събитийния хоризонт на черната дупка, където светлината вече не може да избяга от нея. След това камерата е унищожена. Видеото е направено с помощта на компютърни симулации и е изчислено за 5 дни с използването на само 0.3 процента от процесорната мощност на компютъра Discover в NASA.

Тази завладяваща визуализация е създадена на суперкомпютър на НАСА.

Представя се сценарий, при който човек навлиза в хоризонта на събитията, запечатвайки съдбата му. Дестинацията е свръхмасивна черна дупка с 4,3 милиона пъти масата на нашето Слънце, еквивалентна на чудовището, разположено в центъра на нашата галактика Млечен път.

Плосък, въртящ се облак от горещ, светещ газ, наречен акреционен диск, заобикаля черната дупка и служи като визуален ориентир по време на падането. Същото правят и светещите структури, наречени фотонни пръстени, които се образуват по-близо до черната дупка от светлина, която я е обиколила един или повече пъти. Фонът на звездното небе, гледано от Земята, допълва сцената.

Проектът генерира около 10 терабайта данни — еквивалентно на приблизително половината от очакваното текстово съдържание в Библиотеката на Конгреса — и отне около 5 дни работа само на 0,3% от 129 000 процесора на Discover. Същото постижение би отнело повече от десетилетие на типичен лаптоп.

Кратко описание на свръхмасивните черни дупки.

Свръхмасивна черна дупка (SMBH) е астрономически обект с огромно гравитационно привличане, толкова силно, че нищо, дори светлината, не може да избяга. Те са невероятно масивни, вариращи от милиони до милиарди пъти масата на нашето Слънце.

Повечето, ако не и всички, големи галактики, включително нашия Млечен път, имат свръхмасивна черна дупка в центъра си. Тaзи в центъра на Млечния път се нарича Стрелец A.

Хоризонт на събитията: Хоризонтът на събитията е границата около черна дупка, отвъд която нищо не може да излезе. За свръхмасивни черни дупки това може да бъде толкова голямо, колкото цялата Слънчева система.

Свръхмасивните черни дупки са необикновени космически обекти със значителни последици за нашето разбиране на физиката, космологията и еволюцията на галактиките. Тяхното изследване продължава да бъде основен фокус на астрономическите изследвания.