Основните точки, които се застъпват в теорията за всичкото на Athene са:

I. Въвежда концепции от неврологията за това как преживяванията оформят невронни връзки, емоции, системи от вярвания и когнитивен дисонанс в мозъка.

II. Обяснява как съзнанието е постоянно променящ се продукт на квантови  невронни взаимодействия, без фиксирано „аз“ или център.

III. Предлага математическа рамка, изградена върху уравненията за двойственост вълна-частица на де Бройл, за да опише цялата материя и енергия като квантувани референтни системи. Това предполага, че материята и антиматерията се създават и унищожават едновременно в тези квантувани рамки, което води до появата на реалността и нашата възприемана стрела на времето.

IV. Теорията  очертава как понятия като маса, енергия, пространство и време могат да бъдат извлечени като абстрактни вектори в предложената квантована рамка, потенциално обединяваща квантовата механика и теорията на относителността. Ето основните точки:

1. Двойственост вълна-частица на де Бройл:
   • Уравненията на де Бройл показват, че всяка частица има вълнови свойства и всяка вълна има корпускулярни свойства. Това означава, че можем да разглеждаме всички частици като вълни, което е основна идея в квантовата механика.
2. Замяна на класически понятия с векторни вероятности:
   • Класическите понятия като дължина, време, маса и енергия могат да бъдат заменени с вероятностни вектори в рамките на квантовата механика. Това позволява по-абстрактно и вероятностно описание на физическите явления.
3. Квантувана отправна система:
   • Квантованата отправна система е дефинирана от минималните единици на пространствено-времеви взаимодействия. Това напомня за константата на Планк, която е минималната единица действие в квантовата механика.
4. Маса и енергия като векторни вероятности:
   • Маса и енергия се разглеждат като векторни вероятности в рамките на квантовата референтна система, което позволява тяхното описание чрез квантови състояния.
5. Материя и антиматерия:
   • В теорията всяка частица материя има своя противоположен вектор на антиматерия, и двете могат да се унищожават взаимно, отразявайки физическата реалност на анихилацията на материя и антиматерия.
6. Поява на маса, енергия, пространство и време:
   • Масата, енергията, пространството и времето възникват от резонанса и интерференцията на тези векторни вероятности. Тази идея може да се свърже с квантовата теория на полето, където полетата и частиците взаимодействат и образуват физическата реалност.
7. Релативистични ефекти и принцип на несигурност:
   • Квантовата теория може да обясни явления като свиване на дължината и забавяне на времето, които са част от теорията на относителността, както и принципа на несигурността на Хайзенберг, като векторни ефекти в квантованата референтна рамка.
8. Гравитацията като ефект на векторни резонанси:
   • В тази теория гравитацията не е фундаментална сила, а резултат от векторни резонанси и интерференции. Това може да се свърже с идеите на квантовата гравитация, които се опитват да обяснят гравитацията чрез квантови ефекти.
9. Извличане на основните сили:
   • Теорията предлага математически начин за извличане на основните сили без да се използват отделни носители на сила, което е различно от стандартния модел, който използва бозони като преносители на фундаменталните взаимодействия.
10. Обединение на квантова несигурност и релативистични ефекти:
    • Чрез използване на квантованата референтна рамка, теорията предоставя унифициран математически подход за обединяване на квантовата несигурност с ефектите на относителността, което е ключов елемент в съвременните теории за квантова гравитация.

V. В теорията се обсъждат последиците от  Големия взрив, свободната воля, изкуствения интелект и ролята на системите от вярвания за разширяване на съзнанието.

Какви изводи могат да се направят от тази теория?

Съзнанието се описва като постоянно променяща се конвергенция на невронна активност без фиксиран център или идентичност.

Понятия като живот и смърт са просто интелектуални конструкции.

Съзнанието е продукт на квантувани невронни взаимодействия, следващи математически модели.

Нашите системи от вярвания и способността ни да бъдем самоосъзнати могат да разширят нашето възприятие за свободна воля и съзнателен контрол върху нашите невронни процеси, оформени от еволюцията.

Като цяло, се представя плътна и сложна теоретична рамка, която се опитва да разреши фундаментални проблеми във физиката, докато изследва философски въпроси за съзнанието, реалността и човешките вярвания. Теорията обяснява природата на реалността единствено чрез научно проверими данни и математически рамки.