Обновено на
ЛЪЖАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ.
Стоиш сам пред един екран.
Какво ни спира да правим това, което искаме, да бъдем там, където искаме да отидем?
Всеки ден ние се събуждаме в една и съща стая и следваме един и същи път, за да изживеем същия ден като вчерашния.
Едно време всеки ден беше ново приключение.
С времето нещо се промени.
Преди, дните ни бяха безкрайни. Сега дните ни минават по разписание.
Това ли е да си голям, да си свободен?
Но свободни ли сме наистина.
Вашият коментар