Три научни експеримента, които ни показват колко дълбоко сме свързани.

Съществуват научни експерименти, които потвърждават, че сме дълбоко свързани със света, но също така потвърждават, че тази връзка е толкова фундаментална, че започва в самата сърцевина на нашето съществуване, с нашата ДНК, където взаимодействаме с живота и самата реалност.

Първи експеримент – публикуван в руския бюлетин на Физическия институт Лебедев през 1992 г.

Експериментът започва със стъклен съд, от който целият въздух е изсмукан, за да се създаде вакуум.

Вакуумът предполага, че този съд е празен, но знаем, че не е напълно празен, защото в него все още остават фотони от светлина и учените знаят това. И така, в първата част на този експеримент, те създават вакуум в съд, след което измерват къде са фотоните вътре в него.

Между другото, това са същите фотони, частици материя, които изграждат самия атом. Така че имаме работа с тези фундаментални частици материя, които изграждат нашия свят, и това е важно.

Учените установиха, че разпределението на фотоните в този съд е напълно произволно.

В следващият етап от този експеримент учените въведоха човешка ДНК в същия съд, в който фотоните бяха напълно произволни, за да видят дали човешката ДНК има ефект върху фотоните (фотоните са това, от което е направен този свят, а ДНК е това, от което сме направени ние) След което отново измериха ДНК-то и фотоните, за да видят какво ще се случи.  Резултатите от този експеримент промениха начина, по който бяхме научени да мислим за себе си и за света. Фотоните следват точно геометрията на ДНК. ДНК има пряк ефект върху фотоните, това, от което сме направени, има пряк ефект върху това, от което е направен нашият свят.

Това е първият експеримент, в който човешката ДНК има измерим ефект върху това, от което е направен нашият свят.

Преди това научното мислене казваше, че всичко е отделно от всичко останало и няма нищо, което да влияе  на ДНК и материята. След този експеримент учените приеха възможността ДНК да възбужда някакво ново енергийно поле.

Резултатът от този експеримент е, че науката сега потвърждава, че човешката ДНК влияе върху това, от което е направен нашият свят чрез фотони, комуникиращи директно чрез това поле.

Втория експеримент – публикуван в списание Scientific Exploration през 1994 г.

Той е  с човешка ДНК от кръвта на пъпната връв на новородените, така че тази ДНК се нарича много чиста. То не е ерозирало с времето, както се случва с напредване на възрастта.

И така, ДНК се изолира в един съд и този съд се поставя в друг, за да е сигурно, че няма други външни влияния, които го засягат. Тази уникална ДНК  е поставена в областта на енергийното поле на човешкото сърце.

Това, което се знае предварително е, че сърцето на всеки човек излъчва енергийно поле, което се разпростира извън физическото сърце на разстояние от един и половина до три метра. Това поле, което може да бъде измерено, се състои от електрически и магнитни компоненти. Емоциите на друг човек могат да влияят на ДНК-то чрез това поле. Негативните емоции като гняв, омраза и разочарование се свързват с ДНК-то, стягат го и му пречат да се изрази напълно, влияейки на имунната система, хормоните и други аспекти на здравето. Положителните емоции като състрадание и благодарност, от друга страна, разпускат ДНК-то и му позволяват да се изрази напълно.

Знаейки това, учените искаха да видят какъв ефект биха имали човешките емоции върху ДНК, която не е в тялото на този човек, а в този специален контейнер.

Човешкото ДНК беше изолирано и при наличието на положителни емоции като благодарност, признателност, любов и състрадание се случи следното – ДНК започна да се отпуска. Двете спирали започнаха да се развиват, сякаш да се репликира и да произведе нова верига от ДНК. Тези положителни емоции бяха благодарност, признателност, грижа и състрадание. И ДНК реагира по толкова положителен начин, че отново действаше така, сякаш щеше да се възпроизведе в ново съживено и излекувано състояние.

Това е нещо, което учените не бяха очаквали. За първи път в лабораторна среда всъщност се вижда, че човешките емоции променят формата на ДНК, променят способността на ДНК да изразява всичко, което е.

Трети експеримент.

През 1909 година е проведен първият експеримент с двоен прорез, който разкрива изключително интересни резултати. Съгласно този експеримент, наблюдаването на малки частици като електрони променя начина, по който те се държат – като частици или като вълни. Когато са наблюдавани са частици, когато не са наблюдавани – са вълна.

Експериментът с двоен прорез през 1998 г. от учените от института Уайтсман разкрива, че актът на наблюдение има пряко влияние върху резултатите от експеримента. По-конкретно, честотата на наблюденията определя колко силно влияние има наблюдателят върху това, което се случва.

Този феномен ни показва, че ние сме не само тясно свързани със света около нас, но и че можем да променяме реалността с помощта на нашите мисли и наблюдения. Джон Уилър утвърждава тази идея, като предлага нов термин – „участник“, вместо „наблюдател“, за да подчертае факта, че всички ние сме активни участници в този процес на съзидание и взаимодействие със света около нас.

Така, чрез това ново разбиране на нашата връзка с Вселената и активната ни роля като участници в нея, можем да постигнем по-голямо разбиране и контрол над този процес, който определя нашата реалност и влиянието ни върху нея. Ако разберем и осъзнаем силата на съзиданието и нашата връзка със света, можем да постигнем по-голямо благополучие и хармония в живота си.

Енергийното поле функционира в три много точни аспекта.

Това поле, на първо място, е контейнер за самата Вселена и за всички събития, които могат да се случат във Вселената.

Второ, това е мост между нашия вътрешен и външен свят. И всичко, което идва от нашите мисли, чувства, емоции и вярвания, се предава на света извън нашите тела чрез това поле.

И трето, това е огледало. Това поле е огледало в света на това, което твърдим, че е истина в нашите най-дълбоки, понякога подсъзнателни, вярвания.

Източници:

• https://en.wikipedia.org/wiki/Double-slit_experiment
• https://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_field_theory
• https://en.wikipedia.org/wiki/John_Archibald_Wheeler

Квантово заплитане. Свързаност без значение на разстоянието