В ранната Вселена времето е текло пет пъти по-бавно.

Изводът е направен въз основа на наблюдения на промените в излъчването на двеста от най-ярките радиоизточници във Вселената – квазарите. Това съобщиха  от пресслужбата на университета в Сидни. Работата е публикувана в списанието  Nature Astronomy .

„Благодарение на Айнщайн знаем, че времето и пространството са неразривно свързани помежду си. Вселената непрекъснато се разширява, което на теория означава, че когато наблюдаваме ранната Вселена, събитията, случващи се в нея, ще ни изглеждат забавени в сравнение с това как минава времето Доказахме, че времето наистина тече много по-бавно, отколкото днес, през първите милиарди години след Големия взрив“, каза професорът от университета в Сидни Герайнт Луис.

Изследователите са направили откритието след 20 години наблюдение на сиянието на 190 квазара. Тяхната светлина, която е достигнала до нас, е излъчвана от преди 3 до 12 милиарда години. Астрономите наблюдават тези галактически ядра като част от Проучването на тъмната енергия.

По време на наблюденията учените са  проследили изкривяването на светлината на квазарите. Изследователите са избрали тези източници по такъв начин, че тяхната яркост да се е променила приблизително еднакво. Учените измерват честотата на изкривяване на радиационния поток за квазари, разположени на подобни разстояния, и сравняват тези стойности между различни групи.

Това позволи да се прецени колко бавно тече времето в различните периоди от съществуването на Вселената и да се потвърди, че хода на времето наистина е бил много по-бавен в миналото. По-специално, авторите на работата установиха, че преди три милиарда години времето е било около 1,2 пъти по-бавно от днес, а преди 12 милиарда години – пет пъти по-бавно.

За разширяването на Вселената

В края на миналия век астрономите откриха, че Вселената не просто расте, но го прави все по-бързо и по-бързо. Причината за ускореното разширяване на нейните граници, както смятат днешните физици, е така наречената тъмна енергия.

Впоследствие космолозите установиха, че процесът на растеж на Вселената е неравномерен. В първите мигове след Големия взрив границите му се разширяват със свръхсветлинна скорост, но след това скоростта на растежа му рязко се забавя и остава относително ниска през първите 10 милиарда години от съществуването на Вселената. Впоследствие скоростта на разширяване на Вселената започва да расте, което вероятно се дължи на засиленото влияние на тъмната енергия върху структурата на пространството.

Източник: ТАСС