Башар: Всеки създава своята неудовлетвореност, когато отрича това, което не харесва.

Ако се приложи позитивен подход, ще се извлече положително преживяване.

Не отричайте нещата, които не ви харесват.

Ситуациите могат да се интерпретира по два начина – по положителен или по отрицателен. Изборът ни как да я интерпретираме зависи от нас и оказва влияние върху реалността, която изживяваме.

Негативните емоции и убеждения могат да ни задържат в „кръг на неудовлетвореност“. За да се освободим от него, е необходимо да се научим да приемаме всяко преживяване с отворено сърце и да му придадем положителен смисъл.

Вижте какво казва Башар по този въпрос:

„Ето колко големи са възможностите ви. В момента в който определиш, че нещо не е наред, ще преживееш нещо така, все едно че не е наред. И ти ще продължаваш да го усещаш по този начин, докато вярваш, че определението ти за това, което считаш, че не е наред, е вярно. По този начин ти изграждаш собствената си неудовлетвореност.

Така че ти си тази, която създава своята неудовлетвореност, като имаш определение за това, което се случва, което е извън синхрон с истинската ти вибрация. Идеята е да разбереш, че където и да се намираш, във всеки един момент, даже и това да не е мястото, където предпочиташ да бъдеш, това е мястото, където трябва да бъдеш в този момент, за да научиш това, което имаш нужда да научиш. Даже и ако единственото, което трябва да научиш, е, че не предпочиташ този момент. Но ти трябва да разбереш, че има голяма, голяма, голяма, голяма разлика между това неутрално да разбереш, че не предпочиташ нещо и отричането на това нещо с помощта на отрицателно определение. В момента в който отречеш това, което не предпочиташ, ти се залепваш за него като лепило. Защото му отдаваш неоправдано внимание. Придаваш му неоправдана сила. Ти му придаваш повече сила, отколкото съответства на предпочитанието ти. И това те задържа в този самоподдържащ се кръг на неудовлетвореност – това че отричаш това, което се случва. Защото тогава всичко, което правиш, е, че отричаш себе си.

Защото ти създаваш и привличаш всяко свое преживяване по някаква причина. И ако отречеш причината, поради която си привлякла преживяването към себе си, ти не можеш да извлечеш от това преживяване онова, което си могла да извлечеш по положителен начин, защото единственото, което правиш, е, да го запълваш с отрицателна вибрация, при което единствената му възможност е да те снабдява с все повече отрицателни преживявания, защото това е, с което го захранваш – отрицание. И то отразява отрицание обратно към теб. И ти ще се чувстваш отречена и разстроена, и затормозена, и неудовлетворена.

Защото ти отричаш себе си. Помни, че физическата реалност е само едно огледало, само едно огледало. И ако видиш намръщена гримаса в отражението, ти не можеш да отречеш съществуването й, защото тя идва от собственото ти лице! Така че ти отричаш собственото си съществуване. Отново: ти можеш да си кажеш: „О, аз не предпочитам това състояние, но няма да го отричам, защото като видя гримасата в огледалото, аз виждам, че не съм в състоянието, в което предпочитам да бъда. Ето защо благодаря ти, Гримасо. Сега аз ще те обърна наопаки и ще се усмихна, защото това е, което предпочитам. Не ме интересува дали ти ще ми се усмихнеш, но ти си ми показала, че аз предпочитам да се усмихвам. Ето защо аз се усмихвам”. И виж ти, какъв шок – отражението ти се усмихва! Защото то няма друг избор, когато ти най-накрая решиш да се усмихнеш на всичко, което се случва, защото ти знаеш, че то ще ти послужи по положителен начин, защото казваш, че така ще бъде. Ако ще предявяваш изисквания, предяви ги към себе си – че ще приемаш всяко едно преживяване в живота си, защото то може да има двойно предназначение. И ти предпочиташ то да ти служи положително, или предпочиташ то да ти служи отрицателно?

Тогава изисквай от себе си да третираш всяка една ситуация по положителен начин и винаги ще извлечеш положително преживяване, без да отричаш това, което не предпочиташ.“