Свободна воля? Осъзнати ли сме когато взимаме решение.

Имаме ли наистина свободна воля? Осъзнати ли сме когато взимаме решения? Всекидневно човек е изправен пред избор и е необходимо да вземе решение, но доколко това е съзнателен процес. Каква роля играе подсъзнанието във взимане на решение? Възможно ли е подсъзнанието да взима решения, а ние само да ги изпълняваме? Да, това е напълно възможно.

С новите технологии като функционалния ядрено-магнитен резонанс, учените могат да „прочетат“ решението до 10 секунди преди самият човек да знае какво ще избере!

Представете си, че сте в супермаркета и избирате между два различни вида кафе. Вие „обмисляте“ решението, сравнявате цените, качеството, и накрая посягате към една от опциите. Но кога точно сте взели това решение? В момента, в който ръката ви се е протегнала? Или може би… много по-рано?

Революционни научни изследвания в областта на неврологията поставят под въпрос нашето разбиране за съзнателното вземане на решения. Експериментите, проведени първоначално от невролога Бенджамин Либет, а по-късно доразвити чрез модерни технологии, разкриват изненадващ факт: нашият мозък взема решения секунди преди ние да осъзнаем, че сме ги взели.

В тези експерименти участниците са помолени да извършат просто действие – да натиснат бутон в момент по техен избор. Същевременно те трябва да отбележат точния момент, когато са решили да го направят. Резултатите са смайващи: мозъчната активност, свързана с решението, започва цели 350-400 милисекунди преди човек да осъзнае, че е взел решение. А с по-нови технологии като функционалния ядрено-магнитен резонанс, учените могат да „прочетат“ решението до 10 секунди преди самият човек да знае какво ще избере!

Това откритие поражда дълбоки въпроси за природата на нашата осъзнатост и свободна воля. Ако подсъзнанието ни взема решения преди да сме ги осъзнали, означава ли това, че свободната воля е илюзия? Дали сме просто пасивни наблюдатели на решения, които мозъкът ни вече е взел?

Отговорът може би не е толкова прост. Макар подсъзнанието да играе водеща роля в моментното вземане на решения, нашето съзнание има критична функция в дългосрочен план. То анализира последствията от нашите действия, учи се от опита и формира ценностите и принципите, които впоследствие направляват подсъзнателните ни избори.

Можем да си представим връзката между съзнание и подсъзнание като тази между капитан и екипаж на кораб. Капитанът (съзнанието) определя курса и основните правила, но в критични моменти екипажът (подсъзнанието) трябва да реагира светкавично, базирайки се на своя опит и тренировка.

Това разбиране за двойствената природа на вземането на решения има практически последици за нашето ежедневие. Вместо да се опитваме да контролираме всяко решение съзнателно, може би е по-мъдро да се фокусираме върху изграждането на здравословни навици и принципи, които да направляват подсъзнателните ни избори.

В крайна сметка, осъзнатостта може би не е толкова в моментното вземане на решения, колкото в изграждането на личност, чиито подсъзнателни избори отразяват нашите най-дълбоки ценности и стремежи. Може би истинската свобода не е в съзнателния контрол на всяко решение, а в способността да култивираме мъдрост, която се проявява естествено във всички наши действия – съзнателни и подсъзнателни.

Това ни води и до потвърждението на идеята, че формата и тялото са само крайното проявление на една много по-дълбоко свързана от поднива на проявления Вселена.

Като се започне от пълния потенциал на нищото, което е и всичкото, преминавайки през различни видове фини енергийни форми до завършека във физическа форма, всичко е свързано.

Това е дълбок философски въпрос, който има допирни точки както с квантовата физика, така и с древни източни философски системи.

Съвременната квантова физика наистина показва, че на най-фундаментално ниво материята възниква от квантово поле на възможности. Преди „колапса на вълновата функция“, частиците съществуват в състояние на суперпозиция – едновременно навсякъде и никъде, като чист потенциал. Едва при взаимодействие с наблюдател или измервателен уред този потенциал се проявява в конкретна форма.

Това научно разбиране има интересни паралели с древни концепции като:

– Индуистката идея за Брахман (абсолютната реалност) и Maя (илюзорния свят на формите)

– Будистката концепция за Шунята  (пустотата като източник на всички явления)

– Даоистката представа за Дао като първичен източник, от който произлизат „десетте хиляди неща“

В този контекст, изследванията за подсъзнателното вземане на решения могат да се разглеждат като още едно доказателство, че видимата реалност е само „върхът на айсберга“. Нашите съзнателни мисли и действия изглежда възникват от по-дълбоки нива на реалността, където границите между субект и обект, между вътрешно и външно, стават все по-размити.

Интересно е да се отбележи, че колкото по-навътре отиваме в структурата на материята – от молекули към атоми, от атоми към субатомни частици и квантови полета – толкова по-малко „твърда“ и определена става реалността. На най-дълбоко ниво откриваме по-скоро полета от възможности, отколкото конкретни обекти.

*Снимката на корицата е създадена с AI и има единствено декоративна цел.