Древни писания обясняват квантовата физика преди 5000 години.

На бойното поле в Махабхарата, Шри Кришна предавайки знание за Бхагавад Гита на Арджуна, казал, че тялото е само форма и всичко е едно. Известният физик Ервин Шрьодингер признава в своята биография, че е черпил вдъхновение за изследванията през целия си живот от знания като Ведите и Упанишадите.

Хиляди години по-късно науката открива свят, който потвърждава думите на Шри Кришна. Това е светът на квантовата механика, чиито тайни науката все още не е разбрала напълно. Това е свят, в който правилата на науката не важат, където истината и реалността са объркани, където всичко е заедно, но нищо не се вижда.

Въпреки че индуистките свещени текстове съдържат дълбоко знание за природата на реалността и възможностите на съзнанието, това знание остава нечуто и неразбрано дълго време. Дори очевидните прояви на свръхестествени способности, описани в свещените текстове, остават загадка за съвременната наука. Едва  наскоро, с развитието на квантовата механика, учените започнаха да се доближават до разбирането на онези дълбоки истини, които се съдържат в древните индийски знания, но все още остават неразбираеми в пълнота.

Според индуисткия мироглед всичко, което ни заобикаля и самият този свят е мая (илюзия), фалшиво възприемане на реалността.

Индуизмът твърди, че зад привидната реалност се крие по-дълбока, истинска природа на нещата, но поради нашето ограничено илюзорно възприятие ние виждаме света такъв, какъвто ни изглежда. Свръхестествените способности на йогите показват, че с помощта на духовни практики и трансформация на съзнанието човек може да преодолее обикновените закони на физическия свят, който всъщност е мая, временен, променлив и илюзорен.

Така индуистката концепция за мая се отнася до способността на съзнанието да създава и трансформира реалността, което резонира с идеи, обсъждани в контекста на квантовата механика. Известната книга „Автобиография на един йогин“ говори за много духовно напреднали хора, които могат да променят реалността със силата на ума си. Те могат да променят телесната си температура, да материализират обекти от нищото, да комуникират на разстояние без устройства и да се телепортират.

Преди това науката смяташе подобни явления за митове и псевдонаука, но с откриването на квантовия свят всичко се промени. Възникна цяла научна област на квантовата механика. Квантовата механика обяснява най-малките елементи на света  субатомните частици. Тя се стреми да проникне дълбоко в същността на нещата и да разбере какво се крие в основата на този свят. Терминът квант означава най-малката порция енергия. Квантовата механика се опитва да разбере от какво е направен нашият свят на фундаментално ниво.

Преди това класическата физика смяташе, че светът се състои от частици, атоми. Но по-задълбочените изследвания показват, че всъщност всичко е едновременно както вълни, така и частици. Това откритие промени всички идеи.

Но как едно нещо може да съществува едновременно в две различни форми и наистина ли всичко, което ни заобикаля съществува? Този парадокс се нарича мая в индуската религия. Това е светът на илюзията и въображението, в което ние и всичко около нас сме само възприятие на сетивата. Но тогава какво е реалността? Когато Кришна предава знанието за Бхагавад Гита на великия стрелец Арджуна по време на Махабхарата, той му обяснява, че всичко, което го заобикаля в тази вселена е част от него. Той живее във всяка частица от този свят. Земята, природата, слънцето, луната, всички живи същества – всички те идват от Махавишну. И след смъртта ще се срещнем отново във Вишну. Точно както всички квантови частици са едно цяло и са взаимосвързани, ние също сме свързани с целия свят чрез нашето съзнание или Атман. Свещените текстове казват, че душата е безсмъртна и безкрайна, тя е свързана с всички елементи на земята и природата.

Обединена теория на полето

Това, което науката нарича свръхсъзнание е, че цялата вселена е екосистема, зависима от всяка своя част. Тази теория се нарича Обединена теория на полето, която науката все още се опитва да докаже.

На квантово ниво знаем, че всички материални обекти са съставени от едни и същи фундаментални частици, които са и вълни и се подчиняват на едни и същи закони. Но възприемането на това единство е трудно поради ограниченията на нашите сетива.

Следователно очевидната разлика между нещата не противоречи на единната теория на полето, а по-скоро демонстрира нейната валидност, посочвайки дълбокото единство на Вселената, скрито зад многообразието от проявления. Нилс Бор и Макс Планк стигнаха до извода, че съществува вълново-корпускуларен дуализъм, тоест всичко има двойна природа, но щом започнем да осъзнаваме нещо, опитваме се да го видим или наблюдаваме, тогава всичко се променя. Тази вълново-корпускулярна двойственост се разрушава и разсейва и нещото става едно цяло.

Това е като монета, която има и две страни, ези и тура, но можем да видим само едната страна. Щом се опитаме да я разгледаме, става или ези, или тура, но никога и двете едновременно.

Но ако самият акт на наблюдение променя дефиницията на обект, тогава как можем да разберем истинската му реалност?

Отговорът се крие във вниманието и осъзнатостта. Какво е това съзнание? Чудили ли сте се някога чии заповеди изпълнява мозъкът ни, кой ни кара да дишаме? Хиндуистките духовни традиции твърдят, че зад нашето обикновено личностно съзнание, което се контролира от мозъка, съществува по-дълбоко, универсално съзнание, Атман или брахман. Това е най-висшето, всепроникващо съзнание, което е в основата на нашето същество.

Именно това по-дълбоко съзнание, според тези учения, контролира основните жизнени функции, като дишането, за което дори не се замисляме. Нашият личен ум, е само частично наясно с тази дълбока, всеобхватна природа на съзнанието. Следователно въпросите чии заповеди изпълнява мозъкът и кой ни кара да дишаме сочат съществуването на това по-фундаментално ниво на съзнание, което надхвърля индивидуалното АЗ и управлява целия живот.

Разбирането на това по-дълбоко космическо измерение на съзнанието е ключово. Именно това съзнание, според мнозина, е в основата на квантовата реалност, свързвайки всички неща в едно цяло. След развитието на квантовата теория учените започнаха да изследват дълбините на човешкия ум. Те откриха, че както всичко останало, човешкият ум също има двойна природа.

Ведите и Упанишадите винаги са казвали, че човек има двойна природа. Брахман е това, с което мислим и действаме, а Атман е това, което всъщност сме, но не контролираме. Древните йога мъдреци са можели да постигнат състояние, в което са отделяли съзнанието си от тази илюзия и са го свързвали с реалността.

Казват, че нашите мисли и възприятия определят как виждаме и преживяваме света около нас. Според тези възгледи, ако можем да трансформираме нашето съзнание, нашето възприятие, тогава можем да променим самата реалност. В крайна сметка реалността не е нещо обективно и независимо от нас, а е това как я интерпретираме и проектираме от нашия вътрешен свят.

Ако  овладеем  вниманието и мислите си, получаваме възможност да влияем на физическата реалност. Тази идея вдъхновява много търсачи на духовно израстване и последователи на практики като медитация, визуализация и други. В медицината съществува концепцията за плацебо ефекта, когато човек чувства, че болестта му се излекува благодарение на лекарството, което е приел, а всъщност му е дадено само хапче захар. Със силата на мисълта си той за кратко променя своята реалност. Ето защо мнозина вярват в, способността да превърнат това, което искат в реалност чрез силата на ума и вярата. Но можем ли да променим физическите неща само с мисли?

В някои древни източни духовни традиции, като будизма и индуизма, съществува вяра в способността да се влияе върху физическия свят чрез силата на мисълта и медитативните практики. От гледна точка на съвременната наука, тези твърдения могат да се потвърдят единствено с вълновата функция в квантовата механика, която описва квантовата частица като вълна и като частица, само когато има наблюдател. Също така се казва, че този процес е необратим. С други думи може да се приеме, че има доказателства за създаване, творение, но не и за промяна.

Изглежда така сякаш всичко, което наблюдаваме е минало, а творението е импулсът на намерението предизвикано от наблюдението и начина по който възприемаме всичко вече създадено.

Квантово заплитане. Свързаност без значение на разстоянието