Задвижвани от нуждата, вървим към самоунищожение. Решението е удовлетвореност.

Нужда

Подтикнати сме от нуждата. Всички научни изследвания са водени от нуждите – как можем да го използваме, какво можем да направим за да задоволим някаква нужда. Ние сме водени от нуждата и това е проблемът. Всичко, което опознаваме ще го използваме все повече и повече по по-коварни начини. Когато сме подтиквани от нуждите съзнателно или несъзнателно ставаме все по-разрушителни.

Какво не е наред в това да бъдеш управляван от нуждата – нищо лошо, ако си скакалец. Но мястото където ще отидеш е самоунищожението. Когато обществото или индивидуалните човешки същества се задвижват от нуждите, те не осъзнават в момента, че са  супер разрушителни.. Защото нуждата не е път, който ще свърши някъде, това е безкраен път по който нуждата става все по-голяма до момента на невъзможност.

Удовлетвореност

Обратното, когато живеем с удовлетвореност и радост от всичко, което имаме и правим тук и сега, ние нямаме нужди. Всичко е тук и сега. Това, което не е тук, е никъде и това, което не е сега, е никога.

Ние живеем в един единствен момент, който е вечен, но и вечно променящ се. Всяка следваща промяна на момента произлиза от предишния момент. Ако в предишния момент е заложена нужда, то в следващия момент също ще има нужда, само където нуждата ще е по-голяма. Ако в предишния момент е заложена радост и удовлетвореност, то в следващия момент ще има радост и удовлетвореност.

И всичко това не зависи от външни обстоятелства. Само ни се струва, че сме зависими от външните обстоятелства. Това е защото външните обстоятелства са само моментна снимка на това, което вече сме направили. Няма как да променим външното, то е минало. Това, което може да се промени е вътрешното. Вътрешните нагласи чертаят това, което утре ще бъде начертана картина без възможност за промяна.

Начертавайте си радост и удовлетвореност!

Снимка на корицата: unsplash