Открита е най-старата азбука в света: Как древна Сирия промени историята на писмеността.

Можем ли да си представим свят без писменост? Древните хора са предали на човечеството не само култури и митове, но и най-мощния инструмент на комуникацията – азбуката.

Нови археологически находки в Сирия преобръщат нашите представи за произхода на азбуките и хвърлят светлина върху развитието на писмеността в древността.

Какво бе открито?

В северния крайбрежен град Угарит, разположен в днешна Сирия, археолози откриха доказателства за съществуването на азбука, датираща от около 14 век пр.н.е. Угаритската азбука, изписвана с клинопис върху глинени плочки, включва 30 знака и е създадена за записване на местния семитски език. Тази находка я прави една от най-старите известни азбуки в света.

Досега финикийската азбука, възникнала около 11 век пр.н.е., се смяташе за първата истинска азбука, която впоследствие вдъхновява гръцката, латинската и всички съвременни азбуки. Откритието в Угарит обаче показва, че концепцията за азбучна писменост е съществувала столетия по-рано и е била значително развита.

Защо това е важно?

Финикийската азбука традиционно се разглежда като отправна точка в историята на писмеността. Но угаритската система свидетелства за това, че древните цивилизации в региона на Близкия изток са експериментирали с азбучни принципи много по-рано, отколкото се е предполагало.

Угаритската азбука не е просто списък от знаци – тя е напълно функционална система за записване на език, със структура, която подчертава способността на древните хора да развиват иновации в комуникацията. Тази система е и уникална, тъй като комбинира принципите на клинописа, широко използван за други писмености като шумерския и акадския език, с идеята за азбучно писмо.

Как се е използвала азбуката?

Глинените плочки от Угарит са открити в библиотеки на дворци и храмове. Надписите включват поезия, правни текстове и търговски документи, което показва, че писмеността е играла централна роля в живота на обществото. Една от най-забележителните находки е угаритски епос, който разкрива литературната традиция на този древен град.

Какво означава това за историята на писмеността?

Откритието в Угарит не само поставя Сирия в центъра на ранните иновации в писмеността, но и отваря врати за преоценка на това как азбуките са се развили. То подсказва, че различни цивилизации в региона може да са изобретили свои форми на азбучна писменост независимо една от друга.

Освен това, този пробив в историята на писмеността предизвиква въпроси за културните връзки между древните народи. Може ли да съществува непознат досега „глобален“ обмен на идеи в древността?

Ехо от миналото към бъдещето

Древните клинописни плочки от Угарит ни припомнят, че дори най-старите писмени системи са били създадени с невероятна изобретателност. Те са основата, върху която е изградена модерната комуникация.

Откритията като това в Сирия подчертават колко много можем да научим за себе си и за света, когато погледнем назад във времето. Историята на азбуката не е просто история на символите – тя е история на хората, на културите и на стремежа към разбиране и сътрудничество.

Древната азбука от Угарит е живо доказателство за интелектуалните достижения на нашите предци.

Тя не само обогатява историята на писмеността, но и разкрива колко рано хората са започнали да търсят ефективни начини да запазват и споделят знания. Това откритие в Сирия ни напомня, че всяко парче история има потенциала да промени начина, по който възприемаме света.

Източници: nova.bg  cosmosmagazine.com

*Снимката на корицата е създадена с AI и има единствено декоративна цел.