Живеем в единно, безкрайно и вечно поле на съзнание.

Класическата физика описва законите на материалния свят, който е затворен в три измерения. Тя обаче не може да опише света на ниво елементарни частици. Още по-малко може да обясни полевата структура.

Квантовата физика обяснява света на ниво елементарни частици. Това е нивото на което се появяват частиците. На квантово ниво частиците са едновременно частица и вълна. Чрез вълновата функция може да се направи графика на това как изглежда вълната на една частица.

Вижте повече за вълновата функция от тук:

Въпреки, че принципите на квантовата физика са доказани, изключително точни и масово се използват в най-новите технологии, тя противоречи на класическата физика.

Тук идва на помощ  теорията за супер струните, която обединява класическата физика и квантовата физика.

Тази така наречена струнна и по-късно суперструнна теория е математически изградена върху идеята за  вибриращи струни, които всъщност представляват нематериални и малки фрагменти (малки нишки от дълбоко скрити допълнителни измерения), проникващи във Вселената. Теорията за суперструните предполага, че нашата Вселена има 10 измерения. Тези допълнителни измерения са свити и са толкова малки, че не можем да ги възприемем в ежедневието си. Това са измерения, които са под нивото на атома.

Идеята за допълнителните измерения е сложна и все още има много неща, които не разбираме за нея. Теорията за супер струните обаче е един от водещите кандидати за теория на всичко, теория, която може да обедини всички сили и частици във Вселената.

Вижте повече за Теория на суперструните от тук: Теория на суперструните

По-долу е показана една опростена схема на всички сили и частици във Вселената.

Тази схема показва, че всичко започва от едно единно поле, в което се намират всички сили, цялата информация и всички форми във Вселената.

Схемата е примерна и не може да представи идея, в която съществуват повече от две измерения. Всъщност всичко е едно в друго подобно на матрьошка , но всяко по-голямо е създадено от по-малкото.  Взаимодействията на квантовите частици създават атома, взаимодействията на атомите създават молекулите и т.н. , но всичко започва от единното поле. Следователно единното поле е ВСИЧКО в потенциално състояние. В момента, в който единното поле затрепти, се създава форма, която се отделя от НЕГО. Но това е просто една вибрация, форма, информация … , която има определен период на съществуване ( независимо дали периодът е десетки, стотици, милиарди … единици ).  След този период всичко затихва до потенциалното си състояние до следващото активиране. Аналогичен пример е батерията, в която има заряд в потенциално състояние. Единственият начин да разберем, че има заряд е да го активираме, като създадем верига, по която електроните да излязат  от единя полюс и да се върнат през другия. Всъщност тази идея се наблюдава навсякъде около нас.

Единното поле е навсякъде във всичко и във всички измерения.

Единното поле е пълната празнота, в която се съдържа всичко в потенциално състояние. Това е НИЩОТО, което е и ВСИЧКОТО. От духовна гледна точка това е чистото съзнание. Чистото съзнание в което се съдържа всичко, създава себеподобни съзнания, но с определени ограничения. Ограничените съзнания създават ограничени форми, които могат да се наблюдават. Формите се създават чрез наблюдение, знание и желание. Примерно квантовите частици са частици само когато някой ги наблюдава, иначе съществуват като вълна (това е експериментално  установено чрез изстрелване на електрони през отвори и наблюдаване на ефекта върху сензорен екран)

Ние самите сме поле от формирано съзнание, а най-дълбоко в нас е чистото съзнание, в което са затворени безкрайните енергия и знание.

Наблюдението е и акт на сътворение.

Чрез наблюдение ние създаваме проекция на мисли. Това е паралелна реалност, която наблюдаваме. Всяка проекция действа според нашите ментални желания в комбинация с нашата сетивност, мисъл, вяра и действие.

На квантово ниво реалността все още е само информация.

Материализацията и проявлението се определя от нас самите. Реалността всъщност е

енергия и информация. Основата на всичко не е частица, а е поле. На едно субатомно ниво, в квантовото състояние на материята, полетата си взаимодействат и енергията прелива от едно състояние в друго като всичко е свързано помежду си.

Материалните форми, които се създават над квантово ниво са резултат от информацията и енергията която ги създава и са ЕФЕКТИ – краен резултат затворен само в три измерения.  Това е подобно на художникът, който има идея и я рисува на платно с две измерения. Самата идея съществува в повече измерения, но тя „кристализира“  на платното.

Всичко е свързано

Няма нищо във Вселената, което да е отделено. Всяко нещо е свързано с всичко, защото произлиза от едно общо единно поле.

Всяка „частица” е и поле. Във всички тези „индивидуални” полета,  мислите и енергията си взаимодействат почти незабележимо в единство, докато проявеното Творение на външно ниво се възприема като самостоятелно и отделно.  Дълбоката честотно-вибрационна връзка между поле и материя, кара непрекъснато едното да прелива в другото. Тази свързаност на полетата съединява атоми и чувства, хора и предмети, растения и камъни. Всяко вътрешно чувство е вибрация, която води до изменение на трептенето в материята на субатомно ниво. Така реалността се пълни с информация за живот и се самовъзпроизвежда. Връзката мисъл – материя става психофизическа и физико-емоционална. Дори несъзнателни действия или мисли си взаимодействат с предметите около нас, защото са резултат от трептенето на едно и също поле. Дори несъзнателните действия са много по-близо до извора на пълното познание (въпреки, че на ниво поле няма близко и далечно)

Наблюдението се явява и творене на наблюдаващия, и в същото време има влияние, последствие за наблюдателя.

Това поражда ново творене и така до безкрай. И колкото повече зависим от системата на убежденията, толкова повече създаваме това, в което сме убедени, в което вярваме. Всяка мисъл създава своя реалност, която се разраства като паяжина изплетена от самите нас.

За да творим осъзнато, е нужно да познаваме полето на Потенциала,  да разберем принципите, които го определят и да съгласуваме собствените си честоти (мислене, емоции и действия) с тези на самото поле, за да е хармонично и плавно взаимодействието с него.

Това означава да сме ориентирани навътре към финото и там да създаваме средата, в която съществуваме. Средата около нас е само построение, ефект от вътрешни процеси. На всичко около нас трябва да се радваме и благодарим защото ние сме го построили благодарение на свързаността ни с ЕДИННОТО ПОЛЕ, пълния потенциал на всички сили и информация.

В този смисъл средата около нас е миналото – това което сме построили, изживяването е настоящето, а бъдещето е това, което виждаме вътре в нас – въображение, интуиция и вяра.

Колкото по-осъзнато за вътрешните процеси действаме, толкова по-голяма хармония и щастие ще има и около нас.